Капан за хипстъри
В последно време нещо все ме тегли към Пловдив. Едно такова бавно, аналогово, спокойно, топло и в същото време цивилизовано, демек hedonist-friendly място. Приятно за чилване, или както се казва на чист български, за бичене на айляк. Така и не разбрах какво му бичат толкова на тоя айляк – бичат се бичмета, което си е бачкане, а айляка май е точно обратното – ама така му се викаше. Сигурно защото и това не е лесна работа. Ставаш по някое време, търкаш гуреливите очи, надяваш шарените чорапи и отиваш на Капана да сърбаш специално кафенце. Виждаш тоя-оня, погалваш котките, отиваш да позяпаш новата изложба в галерията. После хапваш нещо с рукола и авокадо, пийваш една крафт биричка и той денят си заминал.
Не знам, всичко разбирам, ама това с чорапите не мога. Завиждам им на тия свободни хора, дето могат да си ги слагат с цветове, с картинки, че даже и двата да са им различни. Аз ако направя такова нещо, имам чувството, че съзнанието ми ще слезе в петите и няма да мога една крачка да направя, въобще навън няма да мога да се подам. Открай време си слагам черни през зимата и бели през лятото, и въобще не го мисля. Не за друго, ами за да ми мачват с тениската.
Цивилизовано ли казах? Наскоро открих един човек, Craig Mod, който прави дълги пешеходни разходки в извънградска Япония, сам – говори с хората, пише, снима. Обезлюдяване и застаряване, като навсякъде – но с достойнство. Разхождаш се и виждаш материалния израз на ценностите на хората, макар и отиващи си. И си мисля за у нас, за материалния израз – средата, която ни заобикаля – резултат на ценности ли е, или по-скоро на недостатъци? На болест, соц-душевна. Мизерия, разруха, мързел, невежество, парвенющина, бабаитлък, далавераджийство… Най-големите опашки на Главната бяха пред дюнерджийниците и пред чейнча за злато. А, и в София за изложбата на Карамазов, да не пропусна.
Така де, в процес на чудене съм какво снима един български фотограф, който не иска да увековечава чалгата, но все пак иска да документира своето време и пространство? Как изглежда духът на нашето време? Какво кафе пие? И дали е с шарени чорапи, с черно-бели или направо си бичи бос по напукания асфалт и хич не му и дреме?
