Психоматематика

Слънцето тъкмо беше превалило зенита си, а лъчите му бавно се процеждаха през платнените щори във фоайето на ректората. Журналистът наблюдаваше прашинките, плуващи в светлината, и се подготвяше за предстоящата среща. Опитваше се да успокои пулса си и да преговори въпросите още веднъж. Възможността да интервюира личност от ранга на проф. Гор беше един път, нямаше право на грешка!

Звездата на Гор изгря точно преди седем години, когато на Световния Научен Конгрес 2034 г. той представи книгата, всъщност Книгата, която скоро след това промени първо науката, после религията и накрая целия познат до момента свят. Дотогава никой извън тесния академичен кръг не беше чувал за него, а ето го днес – Петър Гор, една от най-влиятелните личности на земното кълбо. Как беше постигнал всичко това?

Повечето хора така и не разбраха с какво точно се занимава, въпреки че книгата му се продаваше на всеки киоск, въпреки многократните обяснения по конференции и симпозиуми и въпреки стотиците интервюта по метавизията. Лъскавите водещи някак все не успяваха да зададат правилните въпроси, да го провокират да обясни на нормален език, да водят диалог с него. Всъщност никой не го и очакваше от тях, те бяха там за да изглеждат добре и да се усмихват. Материята си беше сложна и хората не разбираха неговия монолог. Дали пък един журналист от старата школа, работещ в един от последните, излизащи на инат вестници, нямаше да успее да го разговори?

Подготвяше се за това интервю от три месеца. Прочел беше книгата му два пъти, прегледал беше повечето основни трудове по психология, дори повечето свещени книги, само за да разбере контекста. За да го накара да говори разбираемо, трябваше самият той да разбира. И да пита така, все едно нищо не разбира.

Книгата разглеждаше завършената личност, Аз-ът, като единица: Аз = 1.

Изхождаше от идеята за Логос в християнството, Пуруша в индуизма, свръхчовека на Ницше, човека със свръхсъзнание в психологията.

Разглеждаше Бога, или Нищото, от което произлиза всичко, като нула: Абсолют = 0.

А Човека – като нещо по средата, в еволюция между 0 и 1.

Книгата правеше съпоставка и с животните. Какво, всъщност, отличава нас, хората, от животинския свят? Като че ли почти нищо, с изключение на ума. И по-точно способността за абстрактно мислене. Само ние, хората, можем да се фокусираме върху отделните части на цялата картина, да откриваме зависимости навсякъде, да строим теоретични конструкции. И материални също, като пътища и сгради. И прави линии, навсякъде. Някой, някога да е виждал права линия в природата? О, колко си ги обичаме! Та това сме ние! Наричаме го цивилизация, за разлика от всичко останало, което е диво, опасно. Никакво повторение, никакъв ритъм. Стресиращо! Затова си поставяме знаци и маркировки навсякъде, напъхваме се в идентични бетонени кутийки и започваме да мислим живота в числа. Сякаш отчаяно искаме да избягаме от животното в нас.

Но знаем ли всъщност накъде сме тръгнали? Гор знае ли?

Свеж полъх го изтръгна от мислите му и го накара да се обърне. Вратата на един кабинет се беше отворила и силната светлина, излизаща през нея, очертаваше строен силует, застанал в подканяща поза. Изправи се.

Интервю

Проф. Гор, искрено Ви благодаря, че се съгласихте на този разговор. Преполагам нямате против да го запишем? Добре, да започваме.

За много хора сте нещо като звезда, имате фенове. Как един учен става известен и толкова влиятелен? Как гледате на това и въобще как гледа Вашата психоматематика на тази, така, всеобща мания по т.нар. инфлуенсъри и звезди?
Предполагам, че хората са се впечатлили от това как една точна наука, каквато е математиката, може да „чете” и тълкува процеси и явления от сферата на човешката психика. И са оценили конкретните приложения на това откритие в собствения си живот. Независимо дали разбират теоретичната обосновка, или не. Колкото до манията – за мен тя се изражда в такава, защото е глад, който не може да бъде утолен по този начин. Естествен е стремежът на множеството да търси единици, да търси модели на подражание, които да го стимулират в пътя на индивидуализация. И още по-естествено е да се разочарова от тях веднага щом усети, че са половинчати. Възхищение, което въззема, и разочарование, което поваля. В това отношение монотеистичната религия е дала ясен ориентир – „не си правете кумири” и „бъдете съвършени както е съвършен вашият Отец”. Защото нищо по-малко от Единицата не може да ни изведе до цялостта. Така че мен не ме блазни нито вниманието, нито ме притеснява разочарованието.

Но и въпросната монотеистична религия си има своите светци, които хората почитат до ден днешен. Каква е всъщност разликата?
Светците са санкционирани от институцията идоли, признати, „наши”, „добри” кумири. Принципната позиция е „нищо по-малко от съвършенството”, но на практика се прави компромис и се овладява множеството чрез нуждата му да подражава. Това прави институцията, и то не само конкретната религиозна институция, а институцията изобщо. Нейната предопределеност е да поддържа устойчивост, да създава традиция, да се пази от промени – съответно да „замразява” еволюцията. С което се явява пречка в стремежа на личността към цялост. Между двете има принципно напрежение, което обикновено завършва с физическо унищожение на личността – и, евентуално, в редки случаи води до духовното ѝ раждане. От гледна точка на институцията личността винаги ще бъде нарушител на реда, бунтовник, богохулник. От гледна точка на еволюцията, обаче, личността е, която е свещена, не институцията. Тя е бъдещата единица, бъдещият Аз.

(Журналистът направи пауза и се приведе напред, в опит да се концентрира максимално.)

Доколкото разбирам смятате, че човешката еволюция не е приключила, че човекът е в процес на развитие и все още не е цяло – но може да бъде?
За разлика от абстрактната математика, в живота половин човек + половин човек не правят цялост, а полу-двойка. В емоцията си може и да изживяват цялостта, но като индивиди си остават недовършени. Оттам нататък и всичко, което такава двойка поражда, е полу- … Половин човек като стойност е по-близо до кръглата нула, отколкото до единицата. А две половинки никога не правят едно цяло – цялостта е функция само на единицата. Правят полу-двойка. А човек наистина може да стане единица! Не просто може – в тази посока е насочена цялата енергия на еволюцията, това е бъдещето, смисълът на всичко.

Едно от първите заглавия, което Ви направи известен на широката публика, ако мога да цитирам по памет, беше нещо като: „Професор Гор откри смисъла на живота”. Абстрахираме се от сензационността, но все пак, твърдите ли, че сте успял да решите задачата на задачите – за смисъла на човешкия живот?
От гледна точка на психоматематиката човекът е един пътник във влака на еволюцията между нулата и единицата. Да, засега само единици са стигали до последната гара. Опитайте се да преброите светците и идолите и ще разберете къде е разликата. Звездите са много, слънцето е едно, образно казано, макар че…

Диктофонът изпука лекичко, изсъска и спря. Журналистът се стресна, беше се отнесъл. Хвърли смутен поглед към устройството и после погледна обратно към професора. Той продължаваше да говори за вселената и всичко останало. Времето неусетно изгуби силата си и сякаш се изпари, а в следващия момент слънцето вече се гмурваше в хоризонта… Така или иначе, такъв материал нямаше как да бъде публикуван във вестника.